In principio erat Verbum

 българия - бог с   русия - сияещ   сърбия - сърб   чехия - маха  полша - празнотата   словения - чрез слово   словакия - и с мисъл   хърватия - хвърля   беларус - светлина   украйна - по границата   македония - като слънце   босна - босо   черна гора - и черно

аман от свободни електрони насочено движение на заряди точно определена маса привличане и отблъскване период на полу-paзпад на чувства на мисли на връзки ти коя беше аман от антибиотици антигенни тестове и спомени за от  към когато е новолуние трябва да се изчистиш физиката на тъгата  да стане биология  или математика  научи се да изваждаш не да се делиш да изваждаш богохулна наука от душата си процесваш суета плащат ти с цифри замениха оръжията с камери Бог с интернет  любовта с търпимост добре че поне преиздават  средновековните книги вирусът е пилето  преди хиляда години ни пращаха ангели сега само гълъби  преди две хиляди години  ни пращаха богове сега електричество и платки  една мъгнитна буря може да спре тока на Земята  и може би   само този апокалипсис  бихме разбрали

когато очакваше пролет се разболяваше се начумерваше насрещният вятър вярваше че е дърво и му казваше  сега не е време за листа така не се чака пролет трябва да нямаш нищо дори мълчание  особено него когато идваше пролет търсеше я в есента търсеше я в спомените  но веднъж чу глас  хей смени си очилата аз ще се родя през лятото  тогава дърветата  най-силно обичат  но аз не съм дърво разбира се че си аз пък ще бъда вятър

главоболие без/със грип самолечение  преди датата обявена за последна пълнолуние  къде ще съм утре - питат ме тези въпроси  ми напомнят  за границите  постоянно граничната  главоблъсканица ти коя беше не, чакай знам само датата ти  тези хора ми я казаха те всичко ми казоха  не, не ги познаваш  всичко останало е без значение  разбира се че съм  пристрастен към теб просто избери друго лице явно тя си е тръгнала доста отдавна  вече не ѝ трябва нейното  поне наоколо точка обикалям в кръг около нещо зимата съм най-далеч лятото съм най-близо със сигурност не го познавам най-прагматично би било да очаквам само себе си но това било по-скучно и от лицето ти когато си непозната

непостоянност не се сродява с очакване безгрижие не търси грижа самолюбие  не цени друго такова когато си отиде остана само свещта която запалиме в началото не виждам фона зад нея какво е било какво ще дойде не знам  когато си отидох остана само малко  от восъка този с които те обвих за да те разбера  малко по малко  той изчезваше зададохме срок на годност на тази среща думите разваляха действията пречеха всеки проектира това което не търсеше  напук се случваше  светлината но тя се измори  от нас непостоянност не се сродява с очакване безгрижие не търси грижа самолюбие  не цени друго такова  

  ти там запознавайки се искаше тъмнината ми сега  когато сме заедно си светла  и шумна   прибрах се в теб за да открия  че мога всичко особено в сряда  не говоря  за това  само те наблюдавам разделечаваме се  като махало и късно вечер когато те няма осъзнавам че тракането по стената  не е нечие щастие ами просто  разкачена жица връзвам я както ще вържа и теб когато отново поискаш тъмнината ми

някой иска някоя ахилесовата си пета няма те  искам нищо антракт  не говоря  има те  някъде артистична неканена извор  на азбуката ми нежна  и черна  неразбрано червена артерия  но  измамно нарязано аз някой иска някоя ахилесовата си пета

сгушена в тъмното както само ти можеш да изпъваш тъмното в мен изгоряла гола далеч посрещнала Слънцето с молитва донесена от солта косата ти ми говори винаги ще е така а сега си тръгни утре завинаги без планове ще сме ще си тук под дърветата в мен в теб както само ти можеш да изпълваш луната в очите ми ми каза тъмнината когато е къдрава

пази се  кралицата на спомена е руса  или пък черна може и къдрава все тая помниш само усещане усещане за жена която може би е все още момиче тя си знае как стои на вратата отмества се в последния момент не я пускаш да си ходи не те пуска да влезеш тормози те или по-скоро себе си вечно сама ти си имаш нея виждаш я навсякъде без да знаеш коя е или пък и при нея е същото не си говорите за това само се разминавате   минава бавно покрай теб преситен от неща помниш само дрехите  и парфюма й искаш да спиш с нея не да говориш не да се запознаваш всички предишни  са усещали че има друга а има ли или са го правили по навик а какво ще усети тя.. всеки път като се влюбиш смяташ че ще е тази после нещо става спираш да търсиш да говориш живееш за себе си докато започнеш да мислиш в множествено число  

oбучават ме  как да чета очакването ти малко цвят тук малко притеснение там въздъхване карантина която сближава аз обаче вече искам да си говорим  както слепите докато се целуват

жълто и червено червено и жълто  не очаквам не говоря ти помниш има само едно правило жълто в червено червено в жълто без да се смесват но заедно както беше преди да дойде ада сега съм смъртта сега си небето представих си миналото не ти отива днешната суета искаш си пак езерото където ме заведе по горската пътека без пластмаса без GPS отиде там  където ще сме само аз само ти в жълто и червено в червено и жълто разменени  за ужас на всички

когато влезе беше есен очакване за залез и тревога   представих ти се отдалеч  усетих мирис на душа  изгонена в дъжд от сълзи   от родните цвете от пчели раздаващи мечти очаквани очакващи очакване за доброта във всеки дъх потокът обгръща краката ти ако беше дърво щеше да си череша сочна и сглобена от хиляди сърца  по двойки сплетени блестящи над  лятото ти си май когато вали кокиче което пронизва кората на  стария бук   ти си надписите след филма на който съм плакал когато остана се върна луничката в живота ми и носа ми вече е цял

жена ми ми каза: Имаш си жена, тръгвай си! оттогава се въртя искам да ти викам  то на квадрат поне девет месеца приеми го за теорема ти минус ние равно на минус мен фокусирам  остатъците ти за да получа сиво за дъното ми се минава през крилцата ти зърната ти образуват  триъгълник

Миещите мечки избираха господарката си, когато луната е нарастваща аморално

Ти си агресията на нулата неизвестно само с един член корен квадратен от чуждите грешки мъката на непознатия очакване по чуждо тяло равенството на душата ми Ти си есента на математиката

„Ти, който знаеш къде съм, дай ми една бира“ „Не знам къде си“ „А бира все пак може ли“ „Не продаваме нищо на хора, които не знаят къде са“ „Доста скучно място сте си избрали да се родите“ „Не съм избирал“ „Не си се и раждал – човек, който не ми дава бира не е излезнал от жена“ „Няма как да провера“ „Има ли смисъл да търся някой, който да ми продаде бира“ „Тук не харесваме странници“ „Да ти прочета ли моето“ „Ми не сега“ „Те знаят ли тази песен аз молко ще им я поизпея“ „Ей, не преписвай“ „Странник в...“ „Какво гледаш ти, бе“ „Еми текста“ „Имаше чалга, имаше реге, имаше още много трева..“ „А кой го държи това място“ „Това е училище“ „Аз бях до колата“ „Ти си странник“ „Дай си раницата“ „Всички са с отрязани панталони“ „На някой му звънна телефона“ „Ти си странник – минус 10 точки вече може и да не си – тук всеки е минус нещо“ „Аз дойдох да търся бира“ „Има само октопод“

Водят ме 'за ръчичка' до танцувално сборище на паневритмия до хотел Москва. Ходим близо час – рано сутрин. София. Няма още кой да те псува, че пресичаш. Няма напрежение. Някак скучно е небето. Разказват ми разни неща: - Керанов често го бъркали з а общак по концертите и го карали да носи разни неща. - Звезди от 'Ахат' е запял „ти сам си избра тази съдба..“ на съседите си, докато му са се оплаквали, че ги е наводнил. - Румънеца (без Енчев), озвучавайки фестивал в Трансилвания, е бил много учуден, че там всичко е на унгарски, пък са в Румъния. - Има голяма вероятност Иван Ангелов (от Айтос, разбира се) също да е там. Пристигаме по средата на първа четвърт, инфлуенсърите ми влизат в игра. Аз преценявам, че загрявката от ходене ми стига и отивам да седна в средата, където има интересен камерен оркестър. 'Токата и фуга в ре минор' би звучала добре тук, но тъжното Ре.. я няма. Като цяло все пак си почивам доста сполучливо. Иван Ангелов, обаче също го няма да пее

Етичният кодекс на фирмата  свършваше на върха на краката ти; сензорите, които правехме,  не издържаха на термошока ѝ -  бяха я наели само защото по нея калибрираха другите жени *** Съществуваше само когато я погледнеше  и винаги беше в бордо *** Понеже бяха лесбийски  затова изглеждаха  толкова красиви  една върху друга. *** Кобилкина се разхожда като привидение  в сивата си роля из Перото, а на мен са ми вързали тенекия.. от сирене. *** - Намери ли спасител за твоята ръж? - запитах я. - Аз съм Маргарита и си търся майстор, а не спасител! - отвърна тя. *** Мечтата на всеки пишещ: Червенокоска сама в "Перото" със чаша вино и търсещ поглед.. Е, не съвсем сама - пред нея седи Ницше. *** Беше праскова, превърнала се в смокиня, но пак се мислеше за дебела. Що се отнася за костилката й; тя беше заседнала  в лявото му предсърдие. *** и понеже  винаги си тръгваше празнотата винаги оставаше *** И понеже си нямаше мъж затова си нямаше и  любовник  всичко о

За четвърта поредна година и за последен път пътувах към Шумен за фестивала. Беше около 7:00 и излизахме вече от София, зеленото беше в чантата, както и зарядното за телефона, имаше и още тривиални неща; нямаше обаче познати лица наоколо – пак бях в различния вагон. Този път реших да не обикалям по влака, ясно беше, че ще има поне няколко човека, но някак ми хареса те да си останат само възможност и да не виждам реалните им лица. Зачетох биографията на Mano Chao, почти четири часа това правих, освен това пуших в тоалетната и гледах през прозореца – все обичайни неща, нещо ново беше само параноята, която си набих покрай полицаите, които обикаляха наоколо. Зеленото вече явно ми идваше в повече. В Шумен на гарата първия човек, когото видях, беше Джия, освен невероятно къдравата си коса, носеше и китара. След кратко обясняване тръгнахме по релсите – това беше доста кратък път, другите обаче си останаха на гарата, за да чакат такси.  Сред тях успях да мерна el presidente и трите влъхви,

Имаше дълъг канал или тунел – какво значение имаше, когато сънуваш. Лежах на земята около мен имаше доста хора. Те бяха на някаква улица и играеха на дама. „Когато стигнеш до края взимаш още една“ - говореше. „Нямам повече“ . Аз си гледах вените на ръцете – дланите бяха надолу – мърдайки с пръсти, карах вените да прескачат, бутани от сухожилията. Цял ден мога да правя това. „Да начертаем ново поле“. „За какво, нали ти казах, че нямам повече“. „Той ще ни даде“. Гледаха към мен. Едната дойде при мен: „Виж тук са ме снимали с него“. „Жена ми може да ни види“. „Какво?“ „Аз съм женен за ръката си – тя може да ни види“. Тя се върна при другата. „Абе, тоя няма нищо май. Говори, че е женен за ръката си. Пробвах да го накарам да ревнува, та да ме черпи, ма не стана – или стана – той все си гледа празно“. „Да ходим някъде другаде, ако искаш ти карай“. Събудих се на някаква ливада. Имах белег на лакътя. Нямаше никой. Или пък имаше - видях същите две: „Виж тук са ме снимали с н

имаш един часовник навиваш го около някого 40 часа остават до края имаш една съдба чакаш постоянно нова 38 часа остават до края имаш един дом оставаш го заради пари 36 часа остават до края имаш една вяра покръстват те в друга 34 часа остават до края имаш една страст сватосваш я за друг 32 часа остават до края имаш една луна пишеш за нея на новолуние 30 часа остават до края имаш няколко цигари чупиш запалката в земята 28 часа остават до края имаш няколко бири замеряш чайките с тях 26 часа остават до края имаш една илюзия порастваш далеч от нея 24 часа остават до края имаш една жена даваш ѝ последния си ден нейната нощ ти остава до края